И независимо, че приятелството съдържа в себе си тъй много и тъй значителни предимства, то без съмнение превъзхожда всички останали по това, че запалва пред нас в бъдещето светлината на добрата надежда и не позволява духът ни да се обезсили и да  рухне. Защото, който вижда пред себе си един истински приятел, вижда сякаш своето собствено отражение. Ето защо и отсъстващите присъстват, и бедните са богати, и слабите са силни – и невероятни думи! – мъртвите са живи: толкова силни са почитта и споменът, тъгата на приятеля по тях; и затова смъртта на едните изглежда щастлива, а животът на другите – достоен за похвала. Опитай се да отнемеш от този наш свят връзките на доброжелателството: ни един дом не ще оцелее, ни един град, не ще се запази за дълго дори земеделието. Ако не е достатъчно ясно колко голяма е силата на приятелството и съгласието, тя може да се долови по несъгласията и раздорите. Та има ли дотолкова непоклатим дом, дотолкова силна държава, които да не могат да бъдат преобърнати из основи от ненавистта и разприте? От това може да се съди какво голямо благо носи в себе си приятелството.

* * *

И така, много често си мисля за приятелството и все ми се струва, че трябва да се обсъди най-вече дали човек се нуждае от него поради слабост и бедност, та като услужва да му услужват, да получи от другия и на свой ред да му даде нещата, които всеки сам по-трудно би могъл да постигне, или че всичко това съществува и в приятелските отношения, но причината за него е по-благородна, по-красива и в по-тясна връзка с природата. Защото любовта (аmor), е тази която ни дава думата за  приятелството (amicita). Ние често извличаме ползи дори от люде, на които привидно сме приятели, които почитаме и уважаваме според интересите си в момента. Но в приятелството няма измами, няма преструвки и каквото и да е, то е истинско и искрено. Затова според мен то е по-скоро рожба на природата, отколкото на недоимъка, по-скоро на душевната склонност и чувство на обич, отколкото на мисълта какви облаги ще дойдат от него.

* * *

О каква прекрасна премъдрост! Слънцето на света отнемат според мен ония, които отнемат приятелството от живота. Не сме получили от безсмъртните богове нищо по-добро, нищо по-приятно от него.  (...)

Отбягваме ли грижите, ще трябва да отбягваме и добродетелта

* * *

Вярна е поговорката, че трябва да изядеш много крини сол с приятеля си преди да разбереш напълно значението на приятелството.

Природата ни е дала приятелството като помощ на добродетелна, а не съюзник на греха.

Без честност думата приятелство изгубва смисъла си.

* * *

Добродетелта, Гай Фаний и Квинт Муций, е това, което създава приятелството и го запазва. Защото на нея се основава пълното съгласие, на нея се основава устойчивостта, на нея се основава постоянството. Когато изгрее и пръсне светлината си и я съзре и познае в другиго, тя се насочва към нея и на свой ред приема тази светлина, която е в другия и от тук пламва или обич, или приятелство. Че и двете наименования произлизат от думата „обичам”.

А обичането не е нищо друго освен привързаност към този, когото обичаш, не заради собствени нужди, не заради полза, въпреки че полза от приятелството избликва дори и да не си я търсил.